Блог
Сублингвални пептиди: какво означава оромукозно приложение
Сублингвалното приложение означава, че формулацията се задържа под езика, докато по-широкият израз оромукозно приложение обхваща контакта на препарата с лигавицата на устната кухина, включително областта под езика и вътрешната страна на бузата. Тези пътища могат да позволят усвояване без преминаване през стомаха, но при пептидите предимството не е автоматично.
Пептидите са сред най-трудните молекули за неинвазивно доставяне. Поради големината, хидрофилността и чувствителността към ензими, фактът, че нещо е поставено под езика, не казва колко от веществото наистина е попаднало в кръвообращението.
Сублингвално, букално и орално не са едно и също
Когато препаратът се поглъща, той преминава през стомаха и червата, а усвоеното вещество след това може да премине през черния дроб, преди да попадне в системното кръвообращение. Това се нарича ефект на първото преминаване.
При сублингвалното приложение формулацията е в контакт с тънката, добре кръвоснабдена лигавица под езика. Букалното приложение използва лигавицата на вътрешната страна на бузата, която е по-дебела и по-малко пропусклива, но може да е по-подходяща за по-дълъг контакт.
На практика част от течността почти винаги се смесва със слюнката и се поглъща. Затова реалната доза, усвоена през лигавицата, често е по-малка и по-променлива от количеството във флакона.
Защо оралната лигавица е интересна за пептиди
- заобикаля киселата среда на стомаха за част от приложеното количество;
- може да намали излагането на храносмилателни ензими;
- позволява по-пряк достъп до системното кръвообращение;
- лесно достъпна е и не изисква инжекция;
- приложението може да се прекрати чрез отстраняване на формулацията от устата.
Тези характеристики създават изследователски потенциал, но лигавицата все пак остава ефективна защитна бариера.
Основни пречки пред усвояването на пептиди
Големина и хидрофилност на молекулата
Малките липофилни молекули обикновено преминават по-лесно през клетъчните мембрани. Пептидите често са по-големи, носят електричен заряд и се разтварят добре във вода, което затруднява преминаването през липидните слоеве на епитела.
Ензими в слюнката и в тъканта
Пептидазите могат да разградят пептида, преди да бъде усвоен. Скоростта на разграждане се различава от пептид до пептид и зависи от формулацията, pH стойността и времето на контакт.
Постоянен ток на слюнка
Слюнката разрежда формулацията и предразполага към поглъщане. Това намалява локалната концентрация и скъсява времето на контакт с лигавицата. Течните препарати могат да са особено чувствителни към тази вариабилност.
Малка повърхност за усвояване
Устната кухина е достъпна, но абсорбционната й повърхност е много по-малка от тази на тънкото черво. За вещества със слаба пропускливост това е сериозно ограничение.
Индивидуални разлики
Количеството слюнка, състоянието на лигавицата, храната, напитките, тютюнопушенето, възпалението, времето на задържане и начинът на приложение могат да променят усвояването. Затова едно и също номинално съдържание не води непременно до еднаква експозиция при различни хора.
Защо буферираният разтворител е важна част от формулацията
Буферът е система, която помага pH на разтвора да се задържи в определен диапазон. При пептидите pH може да влияе върху разтворимостта, химичната стабилност, агрегацията и скоростта на ензимната разграда. Едновременно с това формулацията трябва да е приемлива за чувствителната орална лигавица.
Означението „buffered diluent“ затова описва технологичната функция на разтворителя. То само по себе си не доказва усвояване, но показва, че pH и стабилността не са оставени на обикновена вода.
Осмолалността, консервантите, йонната сила и съвместимостта с опаковката също могат да влияят върху крайната формулация. Затова разтворителите на различни продукти не са напълно взаимозаменяеми.
Какво казват изследванията за оромукозното доставяне на пептиди
Фармацевтичната литература разглежда букалния и сублингвалния път от десетилетия. Обзорите посочват, че сублингвалната лигавица може да позволи бързо усвояване на определени малки молекули, докато букалната област е по-подходяща за системи с продължителен контакт. При пептидите резултатите са по-трудни.
Мукоадхезивни филми, гелове, таблетки, липозоми, полимерни наночастици и усилватели на проникването се изследват, за да защитят пептидите, да удължат контакта и да подобрят преминаването през епитела. Все пак дори технологично напредналите системи не гарантират еднаква биологична достъпност за всеки пептид.
Обзорите на биологичните лекарства подчертават ограниченията: малка повърхност, многослоен епител, слюнка, променлива пропускливост и практическа трудност формулацията да бъде задържана на място. Затова успехът на едно сублингвално вещество не може да се пренесе върху друго.
Връзка с PT-141, Kisspeptin-10 и окситоцина
PT-141, Kisspeptin-10 и окситоцинът се различават по големина, структура, стабилност и рецептори. Клиничният резултат на бремеланотид, приложен подкожно, не доказва същия резултат по сублингвален път. Изследванията на венозен kisspeptin или интраназален окситоцин също не определят биологичната достъпност през оралната лигавица.
SORA Potency / Libido Complex е представен като комплект с флаконче с пептидна комбинация, буфериран сублингвален или оромукозен разтворител от 5 ml и бутилка от 5 ml с пипета. Това обяснява формата на продукта, но не представлява протокол за приготвяне, дозиране или терапевтично приложение.
Как да се четат твърденията за сублингвални пептиди
Полезно е да се зададат пет въпроса:
- Изследван ли е точно този пептид или само сходна молекула?
- Използван ли е същият път на приложение?
- Измервани ли са концентрации в кръвта, или само субективен изход?
- Същата ли е формулацията като описваната?
- Има ли контролирани изследвания при хора, или само лабораторни данни?
Ако отговорът на тези въпроси не е известен, твърдението трябва да се разглежда като хипотеза, а не като потвърден факт.
Заключение
Сублингвалното и букалното приложение предлагат интересен начин да се заобиколи част от пречките на храносмилателния тракт. При пептидите обаче оралната лигавица остава сериозна бариера. Стабилността, pH, ензимите, слюнката, времето на контакт и фармацевтичният носител заедно определят колко от молекулата изобщо ще бъде достъпна за усвояване.
Изразът „сублингвален пептид“ затова описва намерения път на приложение, но сам по себе си не потвърждава ефективност, безопасност или клинична биологична достъпност.